Билков магазин "ГЕНИМА"

Азбучник на билките

Азбучник на билките

Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египед, Индия и Китай. В своите трудове учени от древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: Римският лекар Гален (129 – ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ(460 – ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикския лекар и учен Абу Али Ибн Сина - Авицена.

Съществуват сведения и за употребата на билките и по българските земи. В труда си „Изследвания върху растенията“ Теораст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си „За лекарствените средства“. Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове – бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен. Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е  „Шестоднев“ на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.

Макар и в малки количества, билките съдържат лекарствено-активни вещества, които благотворно влияят на човешкия организъм. Наред с тях съдържат и придружаващи вещества, които могат да подсилят ефекта на лечебното вещество или да окажат вредно влияние. Много билки все още не са изследвани и взаимодействието от съдържащите се в тях вещества не е известно. След сериозни съвременни изследвания обаче са доказани лечебните свойства на много билки, използвани от древността.


Филтрирано търсене